Автор: Томас Фази, unherd.comМакар Урсула фон дер Лайен да оцеля при вота

Автор: Томас Фази, unherd.com

Макар Урсула фон дер Лайен да оцеля при вота на съмнение, резултатът ясно сподели възходящото междупартийно неодобрение от все по-авторитарното ѝ ръководство. Подкрепата за председателката на Европейската комисия ерозира.

Най-съществената смяна пристигна от дясната група ECR, включваща партията на Мелони „ Братя на Италия “. Доскоро тези евродепутати подкрепяха фон дер Лайен по основни оферти, само че този път малко на брой гласоподаваха срещу вота, като множеството просто не участваха. Показателна бе и поддръжката за вота от по-широк кръг от неговите популистко-десни вносители: няколко евродепутати от групата „ Левица “, както и самостоятелни ляво-популистки представители от Германия и други страни също го поддържаха. Общо фон дер Лайен получи 360 гласа „ за “ – с 40 по-малко спрямо преизбирането ѝ през 2024 година

Ключовата допирна точка сред тези другояче разнопосочни сили е тяхната обща съпротива против войнствената позиция на Комисията във връзка с спора Русия–Украйна. Вотът на съмнение визираше и предлагането на Комисията да се употребява изключителна уговорка от Договора на Европейски Съюз, с цел да се заобиколи утвърждението от страна на Европарламента за заемна скица на стойност 150 милиарда евро – за взаимно закупуване на оръжие от страните членки, най-много за увеличение на военната помощ за Украйна.

Важно е да се означи, че вотът не беше ориентиран единствено против фон дер Лайен, а против цялата ѝ Комисия – и изключително против нейната заместничка Кая Калас, заместник-председател на Комисията и висш представител на Европейски Съюз по външните работи – еквивалент на външен министър.

Кая Калас – синоним на неуспеха

Калас, някогашен министър председател на Естония – страна с население от едвам 1,4 млн. души, по-малко от това на Париж – бе одобрена като висш представител през декември предходната година. Оттогава насам тя се трансформира в най-яркия израз на токсичната примес от непросветеност, маловажност и чиста нелепост, присъща за външната политика на Европейски Съюз.

В миг, когато войната в Украйна е несъмнено най-важното външнополитическо предизвикателство за Европа, мъчно е да си представим по-неподходяща персона от Калас – чиято неприязън към Русия граничи с обсесия. Още в първия си ден на поста, при посещаване в Киев, тя написа в Twitter: „ Европейският съюз желае Украйна да завоюва тази война “ – изявление, което неотложно породи паника в Брюксел, където то бе възприето като отклоняване от формалния език на Европейски Съюз две години след началото на войната. „ Още се държи като министър председател “, разяснява посланик.

Малко преди назначението си, Калас предложи Русия да бъде „ раздробена на дребни страни “. Оттогава неведнъж упорства за възобновяване на границите на Украйна от 1991 година, в това число Крим – позиция, която на процедура изключва всевъзможни договаряния. Докато даже Доналд Тръмп призна, че участието на Украйна в НАТО е невероятно, Калас упорства то да остане цел – макар че това е алена линия за Русия от съвсем две десетилетия. Тя даже съобщи: „ Ако не помогнем повече на Украйна, всички би трябвало да стартираме да учим съветски “. Това в случай, че Русия няма нито стратегически, нито боен, нито стопански претекст да нападна Европейски Съюз. По-рано тази година Калас осъди опитите на Тръмп да контракти завършек на войната, наричайки ги „ мръсна договорка “, което изяснява за какво държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио ненадейно анулира планувана среща с нея през февруари.

Висш представител с една-единствена идея

Манията ѝ по Русия я е направила на практика безгласна по всички останали външнополитически тематики. Както отбелязва някогашният английски посланик Иън Пруд, служил в Москва сред 2014 и 2019 година, Калас наподобява като „ върховен представител с една-единствена идея “, решена да поддържа към този момент десетилетна европейска политика на отвод от всевъзможен разговор с Русия – без значение от икономическата цена.

Нейната нападателна, едностранна изразителност – постоянно без консултация с страните членки – отчужди освен очевидно скептичните към Европейски Съюз и НАТО държавни управления на Унгария и Словакия, само че и страни като Испания и Италия, които въпреки и да следват натовската линия за Украйна, не споделят оценката ѝ за Москва като непосредствена опасност за Европейски Съюз. „ Ако я слушате, ще помислите, че водим война с Русия – което не е формалната линия на Европейски Съюз “, оплака се представител на Европейски Съюз.

Без либерален мандат – с арогантна власт

Формално, ролята на висшия представител е да отразява консенсуса на страните членки като продължение на Съвета, а не да работи еднолично като наднационален политик. Но Калас пояснява поста си по различен метод – приказва като че ли от името на всички европейци, в дух на централизъм и антидемократизъм, присъщ за по-широка властническа наклонност, подхранвана от самата фон дер Лайен.

Иронично, Калас няма никакъв либерален мандат. Никога не е била избирана на този пост, а нейната партия – Естонската реформаторска – получи под 70 000 гласа на последните избори за Европарламент – по-малко от 0,02% от популацията на Европейски Съюз. Фон дер Лайен обаче изпълни Комисията си с балтийски представители – от район с общо население от едвам шест милиона – назначавайки ги на основни постове в региона на защитата и външната политика. Това отразява стратегическо съвпадане сред централистките упоритости на фон дер Лайен и ултрахищническата визия на балтийските елити – и двете враждебни към всякаква дипломация с Москва.

Семейство Калас – руска междинна класа

Антируската изразителност прави Калас логически избор за поста. Но рядко се загатва, че фамилията ѝ не е било жертва на руската система, а по-скоро част от нея. Кая Калас е родена в едно от най-влиятелните политически фамилии в Естония. Баща ѝ, Сийм Калас, е бил видна фигура от руската номенклатура, а след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики става министър председател на Естония и по-късно еврокомисар. След довеждане докрай на образованието си през 2010 година, Кая влиза в политиката – в партията на татко си – и след премиерски мандат от 2021 до 2024 година се мести в Брюксел. Всичко това подсказва за континуитет на елитите и унаследени привилегии. Възниква и въпросът – откровено ли е антируското ѝ старание, или е просто маска на упоритостта?

Скандали, гафове и дипломатически провали

През 2023 година, когато към момента е министър председател, три огромни естонски вестника приканват Калас да подаде оставка, откакто излиза наяве, че транспортната компания на брачна половинка ѝ е траяла да търгува с Русия след нашествието. Тя отхвърля да подаде оставка, отричайки виновност – предизвиквайки обвинявания в двуличие: обществено желае цялостна изолираност на Русия, само че подценява бизнес ползите на личното си семейство.

Геополитическа слепота

Съвсем неотдавна Калас обиди съвсем всички ирландци, като съобщи, че неутралитетът на Ирландия се дължи на това, че не е претърпяла „ всеобщи депортации “ или „ угнетяване на просвета и език “ – изказване, изцяло игнориращо английския колониализъм и кръвопролитията в Северна Ирландия.

Още по-опасни са други гафове. При среща с китайския външен министър Ван И, Калас настоя Китай да осъди Русия и да поддържа „ интернационалния ред, учреден на правила “. В отговор И – нормално мек в тона си – внезапно означи, че Китай не е подкрепил Русия военно, само че и няма да допусне проваляне на Москва, защото това би довело западния напън върху Пекин. Вероятно засяга изявлението ѝ: „ Ако Европа не може да победи Русия, по какъв начин ще се оправи с Китай? “. Подобно мислене издава изумителна липса на дипломатическа мъдрост.

Избирателен морализъм и двойни стандарти

Калас с лекост осъжда съветските офанзиви против цивилни, само че мълчи за зверствата на Израел в Газа. Изтекъл отчет на Европейски Съюз признава, че още от дълго време Брюксел знае за военните закононарушения на Израел – в това число „ апетит, изтезания, безразборни офанзиви и апартейд “. Но Калас не ги осъжда, нито слага под подозрение връзките с Израел. Тя мълчи и за заканите на Съединени американски щати да анексират Гренландия, както и поддържа израелско-американските бомбардировки над Иран – очевидни нарушавания на интернационалното право.

Този изборен морализъм нанася трайна щета на престижа на Европейски Съюз, изключително в очите на Глобалния Юг. Но не Калас е основният проблем – а системата, която прави допустима нейната кариера: система, която възнаграждава най-яростните ястреби, подценява демокрацията и заменя държавничеството със социалномедийно театралничене. Ако Европа продължи по този път, няма просто да загуби ролята си в света – тя ще се трансформира в най-яркия израз на западния крах в какокрация: ръководство от най-лошите, най-некомпетентните и най-безскрупулните.

Инфо: unherd.com